Пътя на българите към една ледена земя
Полярният изследовател професор Христо Пимпирев представи книгата си „Антарктическият стопаджия“, написана в съавторство с журналистката и фотограф Иглика Трифонова, в Драматичен Театър „Драгомир Асенов“ в Монтана. Събитието е част от програмата на пътуващия фестивал „Красива наука“, който се организира за първи път от фондация „Красива наука“ и е посветен на Европейската нощ на учените 2024. „Благодаря на публиката, която дойде да се докосне до една България, която е на 13 хиляди километра оттук, но там се вее българското знаме и всеки, който дойде казва: „Аз съм в България“. Не мога да не ви споделя, че идвам с голямо вълнение в този край, защото моята майка е от Вълчедръм (област Монтана). Детството ми минаваше в Златията при моята баба. Аз съм закърмен от този край и може би този изследователски дух се дължи именно на това, че съм от Северозапада. Искам да ви кажа, може би не знаете, но на Антарктида съм кръстил един връх с името Монтана. Този връх е на остров Ливингстън, където е и Българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“, обърна се професор Христо Пимпирев към публиката в Монтана. В "Антарктическият стопаджия" се разказва как професор Пимпирев превръща личната си мечта да достигне до Антарктида в държавна политика и вече десетилетия наред работи за развитието на българската наука и създава положителен образ на България по света, както и каква е мотивацията му да не спира да вдъхновява и поддържа интереса към Ледения континент. „Тази книга е доста необичайна, защото разказва за пътя на българите към една ледена земя, която е откривана преди 200 години от англичани, руснаци, малко по-късно и от американци. Ние по това време не сме съществували като държава, а сме били в рамките на Османската империя. В момента сме на Антарктида, заедно с тези нации, абсолютно равни, защото управляваме този континент с още 29 държави. Тази година ние провеждаме нашата 33-та Антарктическа експедиция“, отбеляза изследователят. Пред публиката професорът разказа знакови истории и моменти от раждането на идеята за първата експедиция до появата на първия български научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий" (НИК-421) отплавал за първи път към Антарктида на 27 декември 2022 г. от Морската гара във Варна, и чак до днес. Иглика Трифонова разказа какво е да си дама на Антарктида, за годините, в които жените в експедициите са били малко, за мечтите които не трябва да се забравят, и за професор Пимпирев, който не спира да я вдъхновява. „Професорът повярва, че мога да го направя и ме предизвика да изляза от зоната си на комфорт. Той ме накара да не се отказвам, това нещо се случва във всичките 20 години, в които с него работим заедно в Антарктическия институт. Той е един пример за начина на мислене да не се отказваш.“ Полярният изследовател пожела на младите хора да се учат, да прегърнат науката и да станат изследователи, които да пътуват по света и да работят и на територията на Антарктида. След представянето на книгата „Антарктическият стопаджия“ публиката зададе своите въпроси на професор Пимпирев и Иглика Трифонова. Кметът на Монтана Златко Живков приветства полярния изследовател за посещението му в Монтана. Във фоайето на театъра всеки желаещ получи автограф от професор Христо Пимпирев. Ученици от Второ средно училище „Никола Вапцаров“ му подариха тематичен календар за 2025 година с техни рисунки, който професора обеща да занесе на българската база в Антарктида. Професор Пимпирев дойде в Монтана след заключителната част на Международната полярна конференция за сътрудничество между балканските страни в полярните региони по европейските програми EUPolarNet-2 и POLARIN в Ахелой. Там генералният директор на Кирил Вълчев и професор Христо Пимпирев представиха и новоиздадената версия на английски език на броя на списание от месец май, който бе посветен на българската наука на Антарктида.
|
![]()
Златното мастило
Книги за бъдещето на Враца
На 17 септември 2025 година, Враца получи ценен подарък за културното си наследство. Националният дарителски фонд „13 века България“ дари 400 книги на Община Враца, които ще обогатят местните училища, библиотеки и читалища. Това не е просто жест на ...
Ангелина Липчева
|
![]()
Златното мастило
Вечер на съвременната европейска литература и актьорски гласове
На 24 септември в една от най-важните културни инициативи на годината, актьори от Драматичен театър „Борис Луканов” ще застанат пред публиката, за да четат откъси от съвременни европейски книги. Тази „Нощ на литературата” е вече шестата ...
Добрина Маркова
|
![]()
Полският ритъм на културата в морската градина
Ангелина Липчева
|
![]()
Златното мастило
Целувам ви, Аспарух Лешников
На 25 септември в Ямбол ще се състои събитие, което ще запознае публиката с живота и творчеството на един от най-знаменитите български тенори – Аспарух Лешников, по-известен като Ари. Това е възможност за всички любители на музиката и историята да се док ...
Ангелина Липчева
|
Литературен
бюлетин |
![]() |
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
![]() |
![]() ![]()
На бюрото
Вечер на думите и сърцата
На 24 септември Националният етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) ще бъде част от международната инициатива „Нощ на литературата“ за пореден път. Тази събитийна вечер обещава да събере любителите на словото в уникална атмосфера, където културата среща ист ...
Валери Генков
|
![]() ![]()
Авторът и перото
Микробите вътре в растенията като ключ към устойчиво земеделие
В света на съвременното земеделие все по-актуална става темата за микробиомите, скрити в самите растения. Един от най-интересните аспекти е ролята на ендофитите – микроби, които живеят вътре в растенията без да причиняват болести. Тези микроорганизми не ...
Валери Генков
|
![]()
Златното мастило
Книги за бъдещето на Враца
Ангелина Липчева
|
Експресивно
Расистки стереотипи и социална сегрегация
Ангелина Липчева
|
В американския юг думата „бял боклук“ се превръща в символ на дълбоки социални и расови разделения. Това е термин, който еволюира от описанието на бедни бели работници към олицетворение на расистки стереотипи, използвани за дискредитиране на по-ниските социални слоеве. В началото на 20-и век, по време на зората на евгениката, този термин е бил свързан с идеи за „неподходящи&ldquo ...
|
![]() ![]()
На бюрото
Чудовища като мост към нови светове
Ангелина Липчева
|
22:16 ч. / 27.09.2024
Автор: Ангелина Липчева
|
Прочетена 5118 |
![]() |
Полярният изследовател професор Христо Пимпирев представи книгата си „Антарктическият стопаджия“, написана в съавторство с журналистката и фотограф Иглика Трифонова, в Драматичен Театър „Драгомир Асенов“ в Монтана.
Събитието е част от програмата на пътуващия фестивал „Красива наука“, който се организира за първи път от фондация „Красива наука“ и е посветен на Европейската нощ на учените 2024.
„Благодаря на публиката, която дойде да се докосне до една България, която е на 13 хиляди километра оттук, но там се вее българското знаме и всеки, който дойде казва: „Аз съм в България“. Не мога да не ви споделя, че идвам с голямо вълнение в този край, защото моята майка е от Вълчедръм (област Монтана). Детството ми минаваше в Златията при моята баба. Аз съм закърмен от този край и може би този изследователски дух се дължи именно на това, че съм от Северозапада. Искам да ви кажа, може би не знаете, но на Антарктида съм кръстил един връх с името Монтана. Този връх е на остров Ливингстън, където е и Българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“, обърна се професор Христо Пимпирев към публиката в Монтана.
В "Антарктическият стопаджия" се разказва как професор Пимпирев превръща личната си мечта да достигне до Антарктида в държавна политика и вече десетилетия наред работи за развитието на българската наука и създава положителен образ на България по света, както и каква е мотивацията му да не спира да вдъхновява и поддържа интереса към Ледения континент.
„Тази книга е доста необичайна, защото разказва за пътя на българите към една ледена земя, която е откривана преди 200 години от англичани, руснаци, малко по-късно и от американци. Ние по това време не сме съществували като държава, а сме били в рамките на Османската империя. В момента сме на Антарктида, заедно с тези нации, абсолютно равни, защото управляваме този континент с още 29 държави. Тази година ние провеждаме нашата 33-та Антарктическа експедиция“, отбеляза изследователят.
Пред публиката професорът разказа знакови истории и моменти от раждането на идеята за първата експедиция до появата на първия български научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий" (НИК-421) отплавал за първи път към Антарктида на 27 декември 2022 г. от Морската гара във Варна, и чак до днес.
Иглика Трифонова разказа какво е да си дама на Антарктида, за годините, в които жените в експедициите са били малко, за мечтите които не трябва да се забравят, и за професор Пимпирев, който не спира да я вдъхновява. „Професорът повярва, че мога да го направя и ме предизвика да изляза от зоната си на комфорт. Той ме накара да не се отказвам, това нещо се случва във всичките 20 години, в които с него работим заедно в Антарктическия институт. Той е един пример за начина на мислене да не се отказваш.“
Полярният изследовател пожела на младите хора да се учат, да прегърнат науката и да станат изследователи, които да пътуват по света и да работят и на територията на Антарктида.
След представянето на книгата „Антарктическият стопаджия“ публиката зададе своите въпроси на професор Пимпирев и Иглика Трифонова. Кметът на Монтана Златко Живков приветства полярния изследовател за посещението му в Монтана. Във фоайето на театъра всеки желаещ получи автограф от професор Христо Пимпирев. Ученици от Второ средно училище „Никола Вапцаров“ му подариха тематичен календар за 2025 година с техни рисунки, който професора обеща да занесе на българската база в Антарктида.
Професор Пимпирев дойде в Монтана след заключителната част на Международната полярна конференция за сътрудничество между балканските страни в полярните региони по европейските програми EUPolarNet-2 и POLARIN в Ахелой. Там генералният директор на Кирил Вълчев и професор Христо Пимпирев представиха и новоиздадената версия на английски език на броя на списание от месец май, който бе посветен на българската наука на Антарктида.
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
![]() |
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
![]() |
Читателски поглед
Литературата със свое място в „Салон на изкуствата“
От 1 октомври до 15 ноември културният живот в страната ще бъде обогатен с есенното издание на възродения фестивал „Салон на изкуствата“. След близо десетгодишно прекъсване, този значим за нашата култура форум отново се завръща, като този път ...
|
Избрано
Загадката на Агата Кристи: „Те бяха десет“ на театрален език
Театър „Възраждане“ отваря новия си сезон с премиера, която обещава да завладее сърцата на почитателите на криминалните истории и театралното изкуство. Представлението „Те бяха десет“ по Агата Кристи е интерпретация, която съчетава ...
|
![]()
Магията като отражение на обществото
|
Ако сте поропуснали
Училище в малка общност блести с висок успех
В сърцето на образователната система в малко, но значимо училище се случват промени, които заслужават внимание. В училището в Галиче усилията за подобряване на резултатите от външните оценявания не остават незабелязани. Директорът Десислава Тушинова подчерта, ...
|
![]() ![]() ![]() ![]() |
![]() |
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
![]() |
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
Литеранс Плюс
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
![]() ![]() ![]() |
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |